Химичните съединения в билките и подправките ги правят мощни дарове за ума и тялото ни. Те подхранват сетивата ни и създават прекрасни спомени. Помислете например за аромата и вкуса на яйчен коняк с индийско орехче по време на празниците или за острия вкус на чесън върху пица за една спокойна вечер.
Но билките и подправките правят много повече от това да радват вкусовите ни рецептори и да събуждат спомените ни: Те също така осигуряват ценен набор от ползи за здравето. Тук’ще разгледаме две популярни, питателни билки, които могат да се добавят към различни ястия. И двете са лесни за отглеждане у дома и могат лесно да се намерят на пазарите и в магазините за хранителни стоки.
Люти чушки
Магданозът (Allium schoenoprasum) се появи в живота ми по време на първия ми курс в колежа, на среща с колежка. И двамата се борехме със студентския бюджет, а салатните барове бяха огромно явление през 70-те години на миналия век. Бях вегетарианец, но добавянето на билки към зеленчуците все още беше новост за мен, така че моята приятелка, която се ориентира в храната, пое отговорността за чинията ми. Той добави лук, щипка лют червен пипер и смлян черен пипер към един печен картоф.
“Уау!” възкликнах, след като отхапах една преливаща от вкус хапка. Моята половинка се усмихна и цитира известната писателка Луиза Мей Алкот: “Парите са коренът на всички злини и все пак са толкова полезен корен, че не можем да минем без тях повече, отколкото без картофи.” Тези думи ми допаднаха заради времето, прекарано в щипане на стотинки и ядене на картофи и салати.
Тази ароматна билка ме посещаваше отново и отново през десетилетията като отдавна изгубена любов – блудно растение, което е идеално за подобряване на обикновени ястия. Пресният лук (домашен или от алеята с органични продукти) е любимата ми билка, поръсена върху картофени кори или салати с бейби спанак. Сушеният лук е достатъчен за самостоятелен печен картоф с кръстоцветни и парче масло по европейски. Научих, че картоф без лук е като парче горещ ябълков пай без топка ванилов сладолед.
История на билките
Магданозът произхожда от Европа, Азия и Северна Америка. Той е вид растение от семейство Amaryllidaceae и е роднина на чесъна, лука и шалота. Това родство има смисъл за мен, тъй като обожавам и трите по много причини. Връзката ми с лука датира от десетилетия, но самото растение има много по-дълга история.
Тази ароматна билка съществува от векове и се използва както като лечебно, така и като кулинарно растение. Данните сочат, че лукът се е използвал в Китай още през 3000 г. пр.н.е., а в Европа се отглежда поне от Средновековието. Макар и не толкова популярен като чесъна, лукът е използван в римската медицина за лечение на различни заболявания, включително болки в гърлото и слънчеви изгаряния.
Ползи за здравето от лук
Като се имат предвид различните ползи за здравето, не е чудно, че лукът има толкова дълга история. Билката е богата на фитонутриенти, включително биофлавоноиди, които могат да помогнат за поддържане на здравословно кръвно налягане. Чушките съдържат и противовъзпалителни, антибиотични, антивирусни и противогъбични свойства и осигуряват антиоксиданти под формата на витамини А, С и Е. Чушките могат да бъдат полезни за здравето на костите, тъй като съдържат витамин К, калций, желязо и цинк. Освен това научните лабораторни тестове показват, че лукът и други алиуми имат потенциални противоракови свойства, въпреки че изследванията все още продължават.
Магданозът може да се използва в безброй ястия, което ви дава много възможности да се възползвате от ползите му за здравето. Опитайте например да ги добавите към зеленчукова запеканка. (Както Американското дружество за борба с рака, така и Американската асоциация за сърдечни заболявания препоръчват ежедневна консумация на плодове и зеленчуци.) Използвала съм сушен лук за удобство при печенето на кифлички и царевичен хляб, а от него се получава вкусна гарнитура за овчарския пай. Магданозът произвежда и ядливи цветове, които могат да се отделят на цветчета и да се добавят към пресни салати, яйца и супи.
Риган
Риганът (Origanum vulgare) е украсявал много ястия, сервирани в моя дом, както в миналото, така и сега. Баща ми, вдовец на 70 години, веднъж планира домашно приготвена рибна вечеря с новата си приятелка и с мен като подарък за завършване на училище. Аз планирах филмите, а тя донесе храната. Бях изненадан, че в нейната кухня имаше риган – точно както в кухнята на майка ми’. Тя сервираше омари ореганата, което представлява разделен омар, покрит с галета и подправен с риган. Това беше вечер на утеха, която ми върна спомените от детството. Познатият аромат и вкус на риган ме свързаха отново с духа на майка ми’ и ме свързаха с новата ми заместваща майка.
Сега, когато приготвям полудомашна пица или друго италианско ястие, често използвам сух или пресен риган. Растението подхранва тялото ми, но също така храни сърцето и душата ми, защото ме свързва с баща ми и двете ми майки, които обичаха да готвят с билки.
Риган Билкова история
Риганът е растителен вид от семейство Lamiaceae. Расте в по-голямата част от света, но вероятно произхожда от Средиземноморието. Тъй като билката расте в планините, гърците я наричат “планинска радост.” Според митологията гръцката богиня Афродита отглеждала риган в градината си на върха на планината Олимп и се смятало, че билката носи благословия за щастие.
Риганът се превръща в популярна билка в северноамериканската кухня едва в края на Втората световна война, когато войниците се завръщат в САЩ, след като са яли италианска храна в Европа. Спомням си, че през 50-те и 60-те години на миналия век семейството ми го поръсваше в спагети, равиоли, супи и яхнии, за да придаде на ястията този ароматен размах.
Ползи за здравето от риган
Риганът е може би най-известен в медицината със своите мощни антиоксидантни свойства. Той е една от билките с най-високо съдържание на антиоксиданти, включително карвакрол и тимол. Тези химикали осигуряват антибактериални, противогъбични и антивирусни ползи. Освен това изследванията върху карвакрола разкриват, че той може да има потенциал за лечение и профилактика на рака. Риганът съдържа и розмаринова киселина, за която е установено, че има антимутагенни и антиканцерогенни свойства. Необходими са допълнителни изследвания, преди да можем да квалифицираме ригана като антиканцерогенно средство, но досегашните резултати са обещаващи.
Тази билка отдавна се слави и с антисептичните си свойства и хората приемат риган, за да облекчат настинки, задръствания, грип и болки в гърлото. Риганът се използва за лечение на храносмилателни заболявания, включително метеоризъм, а билкарите твърдят, че Хипократ е използвал билката при дихателни проблеми. Освен това риганът съдържа витамин А, витамин С, ниацин, калций, триптофан, мед, желязо, манган, магнезий, желязо, калий и цинк.
Гъвкавостта на ригана в кухнята улеснява достъпа до ползите му за здравето. Той е популярен в италианските ястия, но също така се съчетава добре с риба, храни и сосове на доматена основа и месо. Често се използва сушен риган, но и пресните листа от риган също са подходящ вариант. Предлагат се и хранителни добавки с масло от риган, но преди да ги консумирате, трябва да се консултирате с вашия лекар.
Кал Орей е автор на поредицата книги "Лечебни сили". Това е откъс от книгата ѝ The Healing Powers of Herbs and Spices (Kensington Books).
